Кой ни управлява днес

източник: Елтимир.

Некрологът на Мара Рачова. Сканирах го от вестник "Народно Земеделско знаме", който ми бе даден от стария земеделец Стефан Шкодрата, съжалявам, че не си спомням истинската му фамилия. Почина в началото на 90-години. Сега като погледнах в Интернет установих, че друга снимка на Мара Рачова няма. Жалко за народ, който забравя своите мъченици. Бог да го прости такъв народ, защото само Бог може да прости подобно пренебрежение към героите и мъчениците.

Не оправдавам ченгетата, в никакъв случай не ги оправдавам. Като прочетете какво са вършили вярвам, че и вие няма да оправдаете нечовешкия им садизъм. Но не мога да оправдая и техните началници, заповядвали садистичните убийства. Именно тези началници от БКП и техните наследници управляват днешната демократична България. Управляват я с благословията и подкрепата на САЩ, на ЕС, на Изсраел и на Турция. А вие продължавайте да си вярвате в някаква демокрация.

 

По повод убийството на секретарката на земеделския водач д-р Г. М. Димитров, Мара Рачева, в Дирекцията на милицията в София, служителят на Британската тайна служба в София полковник С. В. Бейли изпраща съобщение до Министерството на външните работи на Великобритания: … Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания:

1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати.
2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става.
3. Двете уши са били отсечени.
4. Дясната гръд е била нарязана.
5. Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени
6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста…

Официалното съобщение на милицията за смъртта на Мара Рачева е, че се е самоубила 4 дни след арестуването й, хвърляйки се от прозореца на четвъртия етаж на сградата…

Васил Янчев, 19-годишен политически затворник в Пазарджишкия затвор, разказва за последните мигове от живота на отец Георги Атанасов от с. Драгомир, убит на 7 октомври 1944 г. в затвора: „… Монахът бива най-жестоко ежедневно измъчван. Той бива язден като магаре, дупчейки го с нож, скубейки брадата му. Разпъваха го на кръст. Принуждаваха го да носи дървения кръст, като му се подиграваха: „Попе, къде е… Бог, защо не дойде и ти помогне!”. Мъченията и страданията на свещеника са страшни и отвратителни… Преди да бъде убит, убийците изрязват с нож пръстите на ръцете му, един по един… Нещастният поп…!”

Свещеник Александър Стефанов Маринов от с. Горна Диканя е убит в селото на 6-ти октомври 1944 г. заедно с 18-годишния си син Стефан.

Георги П. Боздуганов, поручик о. з. свидетелства за мъченическата смърт на:
„Подофицер Диню Митев от Харманли. Завързан с главата надолу над огън. Умира бавно в нечовешки мъки на 24 септември 1944 г.

Иван Попов - кмет на гр. Шумен. Обесен публично с бодлива тел на площада в гр. Шумен на 9-ти септември 1944 г.

Стефан Светозаров - областен директор на гр. Фердинанд (дн. Монтана). Посечен с брадва на площада на града на 9-ти септември 1944 г.

Капитан Сава Куцаров - изгорен жив на 9-ти септември 1944 г. в пещта на парното отопление на Дирекцията на милицията в София.

Девет души от селата Сараньово, Белово и Ветрен - поляти с бензин и живи изгорени на площада в Белово пред православния им храм в селото.”

Д-р Максим Петров, емигрант в Италия, описва мъченическата смърт на съгражданина си от гр. Перник, Стефан Захариев Гюров: „ … вързан, залян с бензин и изгорен жив през октомври 1944 г.”.

Драгия Крабоиков, емигрант в САЩ, гр. Хамет, Калифорния, разказва за убийството на Пею поп Трендафилов - околийски управител на Крумовград: „ Арестуваха го в Хасково. За да го заведат в Борисовград (сега Първомай), връзват краката му за един файтон и остават главата му да се търкаля и влачи по земята. Така в Борисовград пристига мъртъв с разбита глава…”

Майката на Иван Велков Зеленогоров е свидетел на изтезанията и мъченическата смърт на сина си в подземията на Дирекцията на милицията в София: „ След жестока инквизиция Иван е закован с пирони върху една дебела дъска (талпа) и сантиметър по сантиметър жив е натикан в горещата пещ на централното градско отопление.”

Непосредствено след 9-ти септември 1944 г. живи са погребани в един кладенец между Пазарджик и с. Ботуля около 20 души от Пазарджик и околията. Един от очевидците разказва: „ С вързани ръце един по един ги бутаха в кладенеца и ги затрупаха живи с пръст и камъни ги зазидаха живи… Между тях бяха полковник Стоянов - командир на 27-ми пехотен полк, гр. Пазарджик, Попов, 52 годишен - околийски управител на Пазарджик, Цено Ценов, 36 годишен търговец от Карабунар и свещеници…”

За мъченическата смърт на отец Иван Русинов Цветанов от село Белозем, Пловдивско съобщава Стефан Илчевски: „ Започват да го яздят, скубят косите и брадата му; при един от ударите му изхвръква окото; а след това му изваждат и другото око; бият го жестоко с желязо по главата и с тояга с пирони по нея, като боздуган… По време на скубането му е одрана кожата на главата, брадата и челото заедно с косата и брадата му… Изтезавайки го, неговите мъчители непрекъснато му задават въпроса: „Отказваш ли се от Христос?” и получават неизменния отговор: „Не не се отказвам!”. И думите: „Господи, прости им, те не знаят що вършат!”…

Директорът на Пловдивския затвор полковник Топкаров е записал в доклад от 1980 г. за открити в река Марица през месец септември 1944 година:
„ Неизвестни трупове на брега на Марица в местността „Желъда” (не е посочен броят), и
- труп без глава, на около 30-40-годишен,
- труп без глава на десния бряг на Марица на 30-40-годишен човек от с. Любеново,
- труп на 30-40-годишен на десния бряг на Марица на местността Червения мост,
- труп без глава на средна възраст в Марица до с. Скобелево,
- труп без глава на брега на Марица, на средна възраст,
- труп на 30-40-годишен на десния бряг на Марица, местността „Червения бряг”,
- общо 14 човека от с. Ръжево Конаре, изчезнали на 20-ти септември 1944 г.”

И още, и още…

За да стигнем до потресаващото убийство на свещеник Стефан Камберов от град Банско на 22 юли 2002 г. край манастира „Св. Панталеймон”, когато верни на комуниста Максим служители го убиват по най-жесток начин. Александър Краваров, д-р Благой Терзиев, Веселина Дурчова, д-р Георги Фурнаджиев и други жители на гр. Банско описват трагедията така: „ Повален на земята, немощният свещеник е насилван и влачен няколко километра. През това време палачите със сатанински бяс и демонично удовлетворение му нанасят удар след удар. От многото травми отец Стефан умира бавно и мъчително, давейки се в собствената си кръв. Всичките му ребра са счупени, ръцете му са измъкнати от ставите, всичките му вътрешни органи са разкъсани.”

ВИЕ ОТ КОИ ИЗВЕРГИ СТЕ?! В ИСТОРИЯТА НИ НЯМА НЕВИИННИ И ЗАТОВА НЕ НАСАЖДАИТЕ ОМРАЗА!!! ПРЕСТЪПНО Е НЕ СТЕ ОВЧИИЦА, КАКТО СЕ ИЗОБРАЗЯВАТЕ, А КУЧЕ, КОЕТО ХАПЕ БЕЗ НУЖДА СВОИТЕ БРАТЯ БЪЛГАРИ... И ДРУГИТЕ ЖЕРТВИ ИМАТ БЛИЗКИ. ЗА ИЗДАВАНЕ НА ШУМКАР И УБИЙСТВО НА 42 000 БЪЛГАРИ "ПАТРИОТИ" СА ИЗПЛАТЕНИ ПО 50 000 ЛЕВА ТАКА УБИВАНИТЕ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА БЯХА ХВЪРЛЯНИ ПО СЕЛСКИТЕ ПЛОЩАДИ ЗА НАЗИДАНИЕ И НАСАЖДАНЕ СТРАХ
ЗАТОВА ДА СПРЕМ!!! АЗ ВИ РАЗБИРАМ И ОСЪЖДАМ ВСИЧКИ УБИЙЦИ ФАШИСТИ И КОМУНИСТИ И МУТРИ В НАШЕ ВРЕМЕ...
Да, не може да се отрекат два факта:
1. потресаващи убийства , но не сано тези, а като започнем от 1923 9 юни ...и се очертава едно безконечно братоубийсто
2. а спрем да насаждаме омраза, да делим народа. Комунисти няма, а избуяват комунистически и фашистки идеи сега , това е погубно
Време е да се освободим от мисли, които ни разболяват, пречат ни да бъдем дълголетни, здрави, щастливи.
Препятствие №1: Неспособност да простим е първата и може би най-важ­на категория. В молитвата „Отче наш" опрощението е един­ственото, което се споменава. Ние го изричаме, а трябва и в действителност да го прави. Да живеем в спокойствие и в мир. Не с оръжие а с мирен диалог да обсъждаме и решаваме проблемите, поемайки отговорност, пред близки и хора с които контактуваме- с човечност и справедливост .. и с прошка. Помирение с това, което не можем да променим. Неспособността да простим обикновено се изявява във фор­мата на гняв, раздразнение или нежелание да бъдем в компани­ята на определен човек. Както и да я наричате, тя може да ни убие, да ни постави на инвалидна количка или катафалка

Много хора се чувстват неспособни да простят, не желаят да го направят, защото им се струва, че така ще оне­винят виновника за престъплението му. Те определено не раз­бират смисъла на прошката. Опрощението е плод на прозре­нието, че самият ти си облагодетелстваният. То освобожда­ва теб от виновника. Докато отказваш да му простиш, оста­ваш привързан към него и колкото по-дълго продължава проце­сът, толкова по-голяма става опасността да те завлече със себе си в пропастта. Често човекът, на когото отказваш да простиш, изобщо не страда от това. Дори не го осъзнава. В такъв случай е невъзможно отказът ти да простиш да нарани когото и да било освен теб самия. Най-силният акт на обич към семейството, децата, приятелите и близките ти би бил да простиш на онзи човек и да го освободиш от присъдата си за действията, в които го смяташ за виновен.

САМО ЩЕ СПОМЕНА, ЧЕ НАРОДНИЯ СЪД Е НАРЕДЕН ОТ ПОБЕДИТЕЛИТЕ И Е ОРГАНИЗИРАН ОТ НИКОЛА ПЕТКОВ
ОЩЕ ПРЕДИ ТОЗИ СЪД- СА ИЗБИТИ ХОРА, КОИТО СА ДОПРИНЕСЛИ ЗА ИЗБИВАНЕ НА ШУМКАРИ И ПОМОЩНИЦИ
РАЗВИ СЕ ОТ 1923 ДО ДНЕС ЕДНА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СПРЕ ЗА ДА НЕ УНИЩОЖИМ ДЪРЖАВАТА СИ. В ИМЕТО НА БЪДЕЩЕТО. ДЕЦААТА НА ЕДНИТЕ СЕ БОРЯТ С ДЕЦАТА НА ДРУГИТЕ... А СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ЧУЖДИ СИЛИ...

Поставих за вас 13 глас- блогът ми е прочетен от над 2 590 000 гласа - вижте какво спорих с вас

Не,че не вярвам да е имало свинщини особено през военно време ама си мисля,че някой от описанията са доста преувеличени.Били го по главата със боздуган със пирони,после го яздят,изтръгват му ръцете от ставите и тн и тн..Мисля,че възрастният немощен човечец е предал богу дух още след първият удар с боздуган по главата... Относно страдалческата смърт на Мара Рачева- кво да ви кажа май не е много добра идея знаеш,че тогавашната милиция те следи (знаейки сравнително средновековните им методи за действие към тези който считат за врагове) и да помагаш на някакъв да избяга при американците като самият ти оставаш в лапите на въпросните типове.Не,че съм циничен ама тва е все едно да скочиш в бавно въртяща се месомелачка за да помогнеш на добричкият доктор да си кара кадилакът в САЩ...

Заслугата на spartakbg е, че показва част от зверствата на сатанинския комунистически режим. Тези неща не бива да се забравят, защото могат да се върнат. Затова трябва да се предприемат превантивни мерки.
Виждам по-горе коментара на zaw12929. Опитва се да пласира идеята за една всеобща прошка и обединяване на българското племе. Но за да има прошка, първо трябва да има покаяние. Аз обаче, не съм видял комунист да се покае. Как тогава да стане? Освен това, той се обръща към автора spartak и го пита "ти от кои изверги си". И после добавя, че нямало невинни. С две думи това хитро комунисче с име zaw12929 му е намерило цаката как пак да бъде измамен горкият български народ. Значи отива честният и почтен българин при престъпният комунист и го моли за прошка за това, че цял живот петолъчковеца го е доил като овца и е драл кожата му. По този начин няма да стане, трябва да има истинско покаяние. Няма вече глупави българи, а и комунистите вече са малцинство.

Повече от ясно е, че високо-квалифицираните криминални престъпници, няма да си отидат от властта доброволно, докато се сблъскват ежедневно със интелигентността на българския народ, който ги търпи вече цели 69 години... Каквато и нова партия да се създаде; от какъвто и нов тип да е тя, и каквото и фрапиращо име да носи, това няма да уплаши извергите.. Вие сами виждате какво става в момента с гръцката партия ЗОРА; видяхте какво стана с нея и членове и нали.. Просто ТЕ (извергите - властта) с тяхната медийна пропаганда в мирно време, създават сами страшните демони (жестокия нацизъм), с които Вие се опитвате да ги плашите.. Но по-този начин, със техните демони по-техните глави, няма да стане.. Изродите няма да се уплашат от това, а ще изпратят техните "Полиция" и "Жандармерия" да разпръснат с груба сила интелигентния протест на гражданите... Не забравяйте, че това тяхното е война против всички морални и общочовешки ценности на българите, която те започнаха веднага след 09.09.1944г. и продължават и до днес... Това е война между морала и АМОРАЛА.. Война между човечността и нечовещината.. Война между добротата и изродщината - между разума и безумието - между истината и лъжата и т.н..
Един коментатор по-горе пише, че трябвало да има помирение - опрощение.. Да, съгласен съм с това, но преди опрощението, трябва да има покаяние.. Но и то не е достатъчно.. Преди покаянието трябва да се върнат отнетите земи на българите.. Така, както им бяха отнети, така сега ще им се върнат.. След което трябва да се възстановят напълно и всички животни и разграбено имущество.. Чак тогава вече може да се говори за покаяние, но само след като са възстановени напълно всички нанесени щети, без да бъдат принуждавани българите да водят дела за това.. А след покаянието вече, народа български ще реши сам, дали да прости, или не... Но не може да има прошка просто ей-така - не може.. Това са два милиона избити българи - не може да има прошка за тях - не може..

Умникът пише още, че са воювали два лагера, и единият е победил.. Първо; воюване не е имало изобщо, защото ако имаше такова, комунистите щяха да бъдат победени, тъй като са страхливи.. Имало е МАЧКАНЕ с помощта на СССР.. От едната страна са били облечените във власт, изверги. А от другата страна са били обезправените и мачкани от всякъде българи - къде тук е битката питам аз - къде... нямало е такава - имало е само концлагери и гладни прасета...

Какво използват извергите и до-днес за задържане на властта си??..

Както винаги, от 1917г. до днес, ТЕ не са научили нищо ново. И продължават да използват "брутална сила", благодарение на която оцеляват.. Никаква сила произтичаща от народа, не е във състояние да ги свали от власт.. Единствената сила, която може да ги победи, е само още по-бруталната от тяхната... А с такава сила, към настоящия момент в отиващата си вече България, разполагат само, криминалните елементи от български произход. Защото по-затворите днес е пълно с политически затворници, които лежат там за вини от криминален характер, вменени им от ИЗРОДСКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ СЪДИИ... Като тези съдии от Народния съд, дето вместо да правораздават правилно, взеха че избиха елита на българския народ.. И с цялата си АМОРАЛНОСТ осъдиха на смърт вече убити от техните сатрапи българи.. Такива са и днешните съдии.. Техният морал по-нищо не се различава от морала на съдиите от народния съд, не го забравяйте това никога.. А ще повярвам в обратното, когато на същите тези съдии, им назначат психологически прегледи на всеки 6 месеца..
И когато те преминат през всичките фази на тези прегледи (тъй както и обикновените граждани ги минават), и ги издържат, тогава ще им повярвам, че са нормални съдници - но нито един от тях няма да ги издържи - нито един.. Ето, такива същества (в човешки образ) Ви решават съдбините днес.. Толкова са смели, че ги е страх да посегнат на банковите обирджии на милиони и милиарди, а тръгнали тука да се деркат за глупости с едни кокошкари.. Уж в техните съдебни зали търсят обективната истина, а когато я намерят, и тя не им хареса, тъй като чрез нея не могат да вкарат в затвора обвиняемите, тогава самите ТЕ започват да лъжат и наслагват от себе си, пред по-горните инстационни съдилища, само и само да вкарат в затвора обвиняемите... Такова ми е мнението за тези същества, у които няма нищо човешко. Но какво има да се чудим. Те изобщо не прекарват времето си сред народа. Те са си загубили напълно човешкия облик. Нищо човешко не е останало у тях - нищо.. На тях нищо човешко не им е познато, и никога няма да им бъде. И не защото човешкото в тях е унищожено, а защото такова по-начало не съществува...


Не забелязвате ли как, в последно време, думата ДИСИДЕНТ започна постепенно постепенно да изчезва от речника на живота ни.. Сега тази дума е заменена от думата КРИМИНАЛЕН ПРЕСТЪПНИК... а вие - мислете...