Живях си чисто просто и нормално бях детегледачка на една моя приятелка (саученичка) гледах децата и. Нямаше един ден кво да правя и седнах на компютъра.
Направих си регистрация в един саит за запознанства . Там се запознах с един мъж той беше на 34 а, аз на 22  парво бяхме просто приятели но с течение на времето .. Станахме нещо повече от приятели влюбихме се . Той не беше от моя град и аз трябваше да патувам през почивните дни . Мина време и той реши че е време даме запознае с родите ли си макар че аз му казвах дане ни запознава и че оше е рано. Той го реши категорично . Заведеме той в тях представи ме като негова жена .  Но родители те му като разбраха че аз сам на 22 решиха че не сам за него . ТЕ бяха богати заможни хора а, аз бедна детегледачка от провинцията . Мислеха си че съм с него заради парите му . Казваха му че съм млада че още не осазнавам каква крачка правя. Сядахме да вечеряме а, аз залак неможех да сложа в устата си . Те и пред мен му повтаряха че аз не сам за него . Че съм чернокожа че съм още млада че искам парите му . Но един ден както стояхме на масата и той хвана ръката ми и каза че ще е с мен .Но се мина време и той неможа да издаржи на напрежението дойде си от работа и ми каза даси сабера нещата в неделя ме качва на влака дасе прибера . Молех го дане го прави че ако си трагна това ще е последния път в който се виждаме . Доиде неделя молех го още и още но той беше го решил категорично че трябва дасе прибера зада обмисли нещата зада сме двамата .. Каза че му било трудно да гледа как всички са против нас и как ние се сасипваме . Аз му казах че това е последния пат в който се виждаме и така беше .Качих се на влака и това беше ..Животът ми се преобарна той неми званеше както преди даржеше се студено с мен . И един ден само ми писа (БЕБО НЕИСКАМ ПОВЕЧЕ ДАТЕ ЧУВАМ И ВИЖДАМ ) . Веднага разбрах че има нещо знаех че той неиска да се разделяме че ме обича имах вяра и надежда . Но за него беше всичко КРАЙ той продалжи но със скрита мъка в сърцето и лицето си . Само аз знаех как се чувства той пишех му но без отговор . Знаех че колкото и даго прикрива е така че ме обича още .. Макар пред приятели те си и родите ли те си да прикриваше тази болка .. АЗ знаех че го боли и че добре го прикрива ... Мина време аз срешнах друг той се появи в живота ми в мига в които аз щях дасе сасипя . Беше като дар божий сабрахме се но миналото не беше приключило . Той ми писа и ме попита дали съм щастлива с болка в сърцето кадето той остана аз му казах  ДА щастлива съм но щях да бада още повече ако мъжат който аз обичам баде до мен ..... Край